Ето такива неща блогърите наричат "ценно и полезно съдържание" - да се смееш ли, да ревеш ли, ха-ха-ха :)
Та ето го "епохалното" четиво!
------------
Блогването стана „модерно” занимание сред подрастващата младеж, а и не само. Феноменът на новите, свободни и независими медии отдавна се е превърнал в ежедневие за хората от много други страни, но тук той започна да набира масовост и популярност от скоро, а вече вади очите и бърка в едно непристойно място на много хора, блог да им е на помощ! (бел.ред: скучен, шаблонен увод, типично за блогъри...но моля ви не заспивайте още!)
С тази статия ще хвърля малко светлина върху начина, по който аз виждам блогосферата и ще се опитам да систематизирам нейните най-големи врагове, като дам практични съвети как всеки блогър може по абсолютно легален начин да защити конституционното си право на свободен изказ. (бел.ред: няма нужда! Ние отдавна вече го направихме!)
И така, кои са блогърите и защо списването на личен, онлайн дневник стана толкова популярно занимание? Че и мразено?
В началото бяха ай ти-тата, които раздаваха безплатни съвети и водеха отчет на заниманията си с разни джаджи и програми, като писателите и читателите на тези строго специализирани блогове бяха крайно ограничен кръг от хора, всички потопени в сферата на компютърните технологии.
За да имаш блог преди няколко години, трябваше да си купиш домейн и хостинг, да си направиш личен сайт и да можеш да се изразяваш грамотно на родния си език, пък и да имаш какво да кажеш на света. Първите три обстоятелства спираха достъпа на много хора до свободните медии, а думата „блог” беше почти непозната по тези географски ширини.
След това се появиха безплатните платформи с лесна и бърза администрация на български език. Да имаш блог стана въпрос на желание. Нароиха се стотици, хиляди, дори десетки хиляди блогове, а темите в тях станаха практически неизчерпаеми. (бел.ред: а и практически безполезни, но от куртоазия това е пропуснато)
Някои по-стари блогове натрупаха популярност и се превърнаха в оформители на общественото мнение, вкуса и ценностите за големи групи хора. Блогърите започнаха контактуват на живо, да се опознават, да изграждат социални мрежи не само от виртуални, но и от съвсем истински и пълнокръвни, реални познанства. (бел.ред: ами много ясно! Все пак трафикът на органи и деца не може да става онлайн засега! Криминалните блогъри си правят бизнес-срещи!)
В началото го правеха поединично и на малки групички в заведенията на по-големите градове, а след това – масово и организирано. Тази съвсем естествена еволюция на обществото на свободно изразяващите се хора, обаче, стана проблем за някои. (бел.ред: не бих използвал думата "еволюция". По-скоро "деградация")
Първият тревожен сигнал беше повиканият за сплашване в полицията блогър, когото обвиниха в подбуждане към гражданско неподчинение и бунт, само защото е пейстнал информация за предстоящ екологичнен протест в блога си. Номерът, естествено, не мина. Направиха безплатна услуга на Мишел, като му осигуриха допълнително публичност в масовите, традиционни медии. Даваха го по телевизора, водеха се разгорещени дискусии в интернет и въпросът постепенно утихна. (бел.ред и това е учудващо?)
Но за мен продължава да бъде интересно кой може да има зъб на свободните медии и защо?
Най-лесно е да обвиниш правителството и държавната власт, но няма да бъде коректно. Доста политици станаха блогъри, освен това за гафовете на държавата има кой да се грижи и кой да й бърка в окото – това са много по-масовите печатни медии, които бълват милионни тиражи и най-следените предавания по електронните медии. Блоговете са прощъпулник, който не само, че не пречи на държавната власт, но тя дори не го и забелязва. Шумът, който идва от традиционните медии е прекалено голям. (бел.ред: и защо решихте, че останалите го забелязват чак толкова? На фона на толкова помияри и мръсотия по улиците, трябва и на вашите глупости да се шашкаме...)
Тогава кой може да те мрази само за това, че имаш блог? И, което е по-интересното, защо?
Най-невинната част от омразниците са анонимните интернет хейтъри. Те са неизкореним бурен, който преди вирееше из форуми и чатове, а сега плъзна и по блоговете. Но тъй като повечето блогове забраняват достъпа на подобни тролове до коментарите си, хейтърите се принудиха да регистрират собствени блогове, от които анонимно да сеят омраза и жлъч по всичко живо под слънцето. Как да се защитиш от тях? Като спреш да им обръщаш внимание. Хейтването е кофа с вода, излята в пустинята, ако бъде оставено без коментар. (бел.ред: ХАХАХАХАХА! Може би затова бяхме положени на системен тормоз от страна на различни блогъри! Наричаха ни "терористи", "извращения" и ни заплашваха със съд! А вероятно тази интересна статия не е написана, заради нас, а защото за пореден път създавате "креативно съдържание", хахахаха)
Доста основателна причина някой да те мрази, защото блогваш, е и завистта. Сред блогърите има доста успешни хора на изкуството, брилянтни технически специалисти, ръководители на фирми и дори – политически лидери. Тези хора са обект на завист от страна на всички нереализирани в тяхната област миши душици, които не само, че завиждат за успехите, но мразят и заради публичността, която личният блог осигурява на успелите. Как да се защитиш от тях? Дай им поводи да те мразят още повече – говори разточително за прогреса в личния си живот, споменавай всички успехи и внимателно отбягвай обратната страна на медала. Защото медалът винаги има обратна страна. Но те не бива да знаят това. Накарай ги да те мразят до степен, в която собствената им омраза ще ги унищожи. А ти стой индиферентен и гледай отстрани как корабите им потъват в бездънното море на завистта. (бел.ред: ха-ха-ха-ха-ха-ха. Нямаме коментар, наистина! )
Омразата към определен блогър може да се корени и в лични причини. Ако някой по дефолт не те харесва в живота, няма да хареса и блога ти. Как да се предпазиш? Забранявай достъпа на тези хора до собствената си медия и ги разкарай от живота си по принцип. Но не забравяй Християнския принцип – „прости на враговете си, за да се опростят собствените ти грехове”. Ти също не си безгрешен! (бел.ред: морални принципи в блогър?!?!? Интересно..да се проучи..)
Идеологическата ненавист е най-опасна. Ако проповядваш политически, религиозни, икономически или други идеи, които касаят големи социални групи, със сигурност ще се сблъскаш с много хора, които не са съгласни с теб. Заслужава си да изслушаш по-интелигентните от тях. Току виж си открил „пукнатини” в собствената си теория и чуждата гледна точка ще ти помогне да ги запълниш. Така ставаш по-съвършен в идеите си, защото си „сверяваш часовника” с истинския живот навън.
Интерактивността на новите медии е най-голямото им предимство, не го подценявай и не си запушвай ушите за критиките, колкото и неприятни да са на моменти. Отстоявай своето интелигентно, а когато някой си позволи да прекрачи границата на учтивото общуване и размяната на идеи, когато започнат обидите, грубите изрази и нападките на лична основа, просто можеш да филтрираш „шума’ в блога си, като използваш същия подход като при хейтърите – игнорирай.
В заключение искам да напомня, че свободата на словото и свободата на гражданските обединения е гарантирана от Конституцията, която е Основен закон. Ако почувстваш лична заплаха, можеш да се обърнеш към съда, горещите линии за вредно съдържание в Интернет и отговорните български и международни институции, които в случая стоят зад гърба ти. (бел.ред - зад гърба на криминалните блогъри много скоро ще застане по един много мургав, много здрав и много татуиран ром в стая 2х2 с решетки! От догодина вашите криминални интернет-връзки ще бъдат следени от МВР!!! И като става въпрос за тези органи и за свободата на изразяване, смятаме да цитираме едно прекрасно и обогатяващо съдържание от блога на г-н асктишо, който ни нарича "хейтъри":
"Много ясно, че картината на жената с голите цицки и гаврошчето не показва истината за Френската революция, тъпа путко заспала, това не е документална фотография, а художествена метафора. Съвсем естествено, Пиотровски е пресъздал баташкото клане през призмата на собственото си творческо възприятие. За сведение на госпожица Балева, понеже очевидно е твърде тясно специализиран изкуствовед (и твъре тясно ограничена личност, бих добавил), историческата наука се базира само и единствено на писмени исторически извори. Всичко друго са предположения, хипотези и митове, но те нямат никаква историческа, никаква научна стойност. Произведенията на художественото изкуство също. Не знам каква сензация точно търси тази патка, но има голяма вероятност нейният изследователски проект да й покаже грозното лице на черния Пи Ар."
Не е ли забавно..
)
Ако пък случайно ти, който четеш този материал, разпознаваш себе си в една от горните категории, искам само да ти кажа колко много се смях на плажа веднъж, докато едно куче лаеше по изгряващото слънце. Не можеш да спреш естествения ход на нещата, колкото и да ти се иска. Потърси решението на проблема вътре в себе си! И блог да три е на помощ!
Три пъти медицинска помощ и за вас! С нетърпение очакваме още такава продукция от блогърите! Могат да си го обявят за точка от дневния ред на позорното събитие Блогкамп'08!!!
П.П. Нарочно не поставяме линкове към оригиналните статии, защото не искаме да участваме в блогърският хипертекстов вирус! Отказваме да поставяме линкове към блогърски тъпотии, освен в някои изключителни случаи.
